Всичко това бе твърде много за Джеф Патерсън. Той се влюби.
Донякъде го смущаваше и несъответствието в историите им. Лесли бе преизпълнена от новия си живот, от плановете си за бъдещето. Вече бе направила интересни открития и замисляше нови амбициозни проекти, докато той просто следваше пътя, начертан му от общественото му положение в това малко градче, където нищо всъщност не се променяше. Тя бе като сияйна принцеса, устремена към утрешния ден, а той бе целият затънал в блатото на миналото.
И все пак толкова много я харесваше, че намери смелост да опита да остане с нея.
— Лесли — започна той, когато дойде време да си тръгват, — би ли излязла на вечеря с мен? Може да звучи идиотско, но през всичките тези години ми липсваше и съм готов на всичко, за да те опозная по-добре. Какво ще кажеш, а? В петък вечерта? Ако искаш, може и да потанцуваме.
Усмивката му беше заразителна, но явно бе напълно сериозен, дори може би самият той не си даваше сметка колко бе сериозен.
— Не ми отказвай — усмихна й се отново. — Моля ти се!
Лесли го погледна в очите.
— Не мислех, че все още си свободен. Какво става с Джуди?
Питаше го за Джуди Бетанкорт — момичето, с което Джеф ходеше сериозно през всички ония години в гимназията. Лесли наистина се чудеше как Джеф още не се е оженил за Джуди. Хората от тяхната среда обикновено се женеха млади и веднага започваха да раждат.
— О, това е стара работа — отвърна безцеремонно Джеф. — Сега сме само приятели. Джуди си има свой живот.
Той лъжеше. Още отпреди да завършат гимназия Джуди Бетанкорт го чакаше да й направи предложение и се смяташе неофициално сгодена за него. Всъщност забавянето на предложението му бе ябълка на раздора не само между двамата с Джуди, но и между него и родителите му, които от години се бяха разбрали с Бетанкортови относно бъдещия брачен живот на децата си и изпадаха в неудобно положение поради изчаквателните тактики на Джеф.
И сега, в този прекрасен момент, Джеф изведнъж осъзна защо бе отлагал през цялото време. Макар и едва на двайсет и една години, Джуди вече не изглеждаше като свежо девойче, а все повече и повече заприличваше на по-големите си сестри — безлични и старомодни повлекани с увиснали брадички. Тези дефекти не се забелязваха през ученическите години, когато Джуди изглеждаше привлекателна, благодарение на общественото си положение, името си и самоувереното си държане.
Той мислено сравняваше Джуди — обикновеното провинциално момиче, негодно за нищо друго, освен да отглежда домочадие и да си гласи косата за църковни мероприятия, с омайното сложно създание, седнало срещу него на масата за двама. Лесли бе като рядка скъпоценност, пълна с неочаквани изненади. Притежаваше цялата свежест на младостта си, съчетана с неизчерпаема енергия, която сякаш устремно се впускаше в бъдещето. Само един поглед към нея му стигаше, за да му се види горката Джуди Бетанкорт като грозна доведена сестра.
Но имаше и нещо друго. Джеф от години имаше интимни отношения с Джуди. Тялото й му бе до болка познато и той губеше интерес, особено откакто стегнатата й младежка плът бе започнала да повяхва. Докато Лесли, която в гимназията почти не бе забелязвал, се бе развила като млада жена с необикновена красота. Тази красота започваше от фините й крайници и изящното й лице и достигаше връхната си точка в съчетанието от откровеност и вътрешна тайнственост, което я правеше толкова магнетично привлекателна. Очарован от това, което външно виждаше, Джеф бе като хипнотизиран от мисълта за това, което оставаше скрито за него.
Той вече бе решил за себе си.
— Е? — попита.
Тя го гледаше със странен, замислен поглед.
— Интересно ми е, че ме каниш… Веднъж се случи и преди. Двамата с теб почти имахме среща, когато бяхме в гимназията.
Той я погледна озадачено. Тя се усмихна.
— Не помниш ли?
Той поклати глава.
— Не виждам как бих могъл да те забравя…
Двамата млъкнаха. Лесли сви рамене.
— Няма значение. Това също е стара история.
— Е? — попита отново той. — В петък става ли?
— В петък вечерта ще излизам на вечеря с баща си — отвърна Лесли.
— Тогава в четвъртък — настоя Джеф. — Или утре. Какво ще кажеш за утре?
Тя се колебаеше.
— Добре! — каза най-после. — Утре вечер.
На следната вечер уречената среща се състоя. Джеф изведе Лесли на вечеря в кънтри клуба, който се славеше с единствения що-годе елегантен ресторант в града. След като хапнаха, танцуваха под звуците на местното трио, което в събота и неделя вечер свиреше в клуба.
Тази вечер магията й го заплени още по-дълбоко и той отново я покани на среща. Тя прие.
Той отново я заведе на танци и този път останаха до по-късно. Говориха за себе си и за мечтите си. Разхождаха се на лунна светлина. Гледаха звездите, свързани от задушевност, която се засилваше поради дългата им раздяла.
По времето, когато пролетната й ваканция клонеше към края си, Джеф вече бе решил да се ожени за Лесли Чембърлейн.
Той купи годежен пръстен от бижутерския магазин в града — бижутерът бе приятел и колега на баща му и трябваше да го накара да се закълне, че ще пази тайна — и го сложи в джоба си, когато отиваше на поредната си среща с Лесли.
Беше убеден, че ще се съгласи. Въпреки начетеността си тя все още бе съвсем естествено и дори уязвимо момиче. Наистина пред нея се разкриваха малко по-широки хоризонти от неговите, но той знаеше, че поне що се отнася до Еликот, тя стои несравнимо по-ниско от него. Неговото семейство бе най-таченото в града, докато тя — сирачето от работнически произход, идваше от бедните квартали. Как можеше студентското й бъдеще да се мери с възможността да стане негова съпруга, да влезе в семейството му, да царува над града като най-желана и харесвана жена? Да ражда децата му…
Той си припомняше с подробности красивото й лице. На последните две срещи му бе разрешила да я целуне. Никога в живота си не се бе възбуждал така, както когато я държеше в ръцете си и устните й се разтваряха, за да приемат неговите. Чувстваше се като ученик. Въобще не посмя да отиде по-далеч. Тя бе като нощна нимфа — прекалено вълшебна, за да разкрива всичките си тайни наведнъж и готова да изчезне завинаги, ако не й се обещае всичко начаса.
Желаеше я до безразсъдство. Беше напълно нова, напълно неочаквана за него, докато всичко останало в живота му бе станало блудкаво, обичайно и предсказуемо.
Сега той дръзваше да се надява, че приемайки този пръстен, тя ще му се отдаде и физически. Така че още преди да се е върнала в университета, той щеше да е опознал не само характера й, но и прелестите на омайното й тяло.
Разбира се, той щеше да я убеди да прекъсне следването си още в края на тази година. Или щяха да се оженят веднага след дипломирането й. Щяха да прекарат дълъг меден месец в Мичиган, Висконсин или дори на Бахамските острови. После тя щеше да си дойде вече като негова жена и да му роди деца. Щеше да се прости с мечтите си за кариера. Животът с Джеф, местният първенец, щеше да я преизпълни.
Когато в четвъртък излязоха да вечерят, той през цялото време събираше смелост, за да й покаже пръстена. Тя бе явно доволна, че е в компанията му, но и се вълнуваше, че се връща в университета. Нещо в щастливото й поведение съкруши волята му и той не посмя да й направи предложение.
След вечеря я заведе с колата до Рибарското езеро, край което всички си правеха срещите през ученическите години. Луната грееше по водната повърхност и подобно на талисман го окуражаваше да надмогне страховете си.
— Познато ли ти е това място? — запита той.
— Донякъде — отвърна тя. — Като малка идвах тук през деня и хвърлях камъни във водата. Знаех, че много хора идват с колите си вечер, но винаги съм мислила, че това не е за мен.
— Сега си тук с мен — каза той и привлече лицето й.
Струваше му се, че я целува цяла вечност. Чувстваше се отново като момче, обзет от неконтролируемия порив на младостта и от позабравената способност да мечтае и да идеализира красивите момичета. А Лесли бе най-красивата от всички.
Той събра последни сили и се реши да й покаже пръстена.
— Лесли! Много мислих през последните дни. Искаш ли да станеш моя жена?
Тя погледна към пръстена. Нещо в очите й трепна.
— Не е ли малко прибързано?
— Не е! — отвърна той. — През всичките тези години съм мислил за теб. И сега, когато те срещнах, реших за себе си. Обичам те. Ти си единствена за мен. Моля те, кажи да!
Тя бе потънала в мисли. Сериозността на ситуацията помрачаваше лицето й и я караше да изглежда по-красива от всякога.
Тя му върна кутийката. Сърцето му се смрази.
— Ще ти дам отговор утре вечер — каза тя. — Това е сериозно решение. Не искам да го взимам, без да съм помислила.
Джеф прекара следния ден в убийствено очакване. Беше убеден, че Лесли ще е негова. Самият факт, че се бе съгласила да помисли, показваше, че й се иска. Сигурно в момента мислено претегляше предложението му, може би дори го обсъждаше с баща си. Бащата щеше, разбира се, да вземе страната на Джеф. И изобщо кой ли пенсиониран фабричен работник би се отказал от зет като Джеф Патерсън?
Времето се точеше мъчително бавно. Сутринта мина, стана обяд, следобедът започна. Джеф с върховни усилия се сдържаше да не се обади на Лесли през деня. Това чакане направо го влудяваше.
Накрая започна да пие коктейли с родителите си и се опитваше да не поглежда към часовника. Изведнъж телефонът иззвъня.
Беше Лесли.
— Джеф, съжалявам, но най-неочаквано ни дойдоха роднини на гости и трябва да им приготвя нещо за ядене. Много ми е мъчно, че няма да мога да дойда на вечеря…
— Няма нищо — отвърна разочаровано Джеф. — Но довечера ще се видим, нали?
— Разбира се — засмя се тя. — Виж какво, ще се срещнем по-късно. Знаеш къде.
— Имаш предвид на езерото?
— Така ще е по-романтично — отвърна тя. — Чакай ме там, където бяхме снощи. Към девет и половина.
— Не знам как ще издържа дотогава. Ти какво… искам да кажа, би ли ми казала поне какво да очаквам?