— Господа, добре дошли на нашето заседание! — започна тя.
— Господин Хатчър и сие, добре дошли отново в „Огълви, Торп и Оуънс“. Бих искала да ви представя нашия проект за голяма нова рекламна кампания в полза на „Орора Аплайънс“, както и някои специални предложения от интерес за вашата фирма.
Шефовете от „Орора“ гледаха Лесли скептично. Смущаваше ги фактът, че е жена, но повече от всичко ги притесняваше младостта й. И най-добрите специалисти от „Огълви, Торп“ бяха претърпели неуспех с предложенията си за приемлив рекламен текст за „Орора“. Толкова ли бе изпаднала агенцията, че да поверява тая важна поръчка на начинаещи?
Без да дава вид, че забелязва враждебните погледи около себе си, Лесли се приближи до големия телевизионен екран отпред. Намали осветлението и пусна видеомагнетофона, поставен зад телевизора.
Чу се музика и на екрана се появи рекламен клип за кухненско оборудване „Орора“. Привлекателна млада жена, облечена в тъмен костюм и надиплена копринена блуза, влезе в красиво подредена кухня, оставяйки настрани куфарчето си и събличайки сакото си. Включи печката, бързо извади някакво ястие от хладилника, пъхна го в микровълновата фурна, зареди кафеварката и пусна фурната на режим затопляне.
Посланието на клипа бе очевидно. Ставаше дума за млада, заета съпруга, която тъкмо се прибираше вкъщи от работа и бързаше да приготви вечерята. Изглеждаше ведра, жизнерадостна и доста секси, когато включваше електроуредите. Изящните й ръце в едър план въртяха копчетата, пускаха уредите в действие, подреждаха всичко. От нея лъхаше младежка енергия, щастие и безспорна женственост.
Дикторски глас произнесе звучно:
„Защо трябва да се трудите в кухнята, когато кухнята може да се труди вместо вас? По цял ден сте заети с работа, а когато се върнете вкъщи, ви се иска да се забавлявате. Тогава «Орора» взима нещата в свои ръце.“
Образът се разми, на негово място се появи нов кадър. Младата жена седеше в столовата и в романтична атмосфера отпиваше глътка вино в компанията на хубавия си съпруг. Вечерята беше готова без много усилия, благодарение на добре планираното й време и на незаменимата помощ на красивите й кухненски електроуреди марка „Орора“. Чуваше се тиха музика, а очаквателният й поглед недвусмислено издаваше интимното настроение на двойката и намеренията им за остатъка от вечерта.
Камерата се задържа на чувствените й очи, а на екрана се появи следният текст:
„С «Орора Лайфстайлс» вие излизате от кухнята и влизате в живота.“
Клипът свърши.
Лесли се обърна към един статив, поставен до телевизионния екран, и сгъна листа, който го покриваше. Откри се печатна реклама със същата стройна и секси млада жена в костюмче и надиплена блузка, която посрещаше мъжа си в модерната кухня, на фона на бляскави електроуреди марка „Орора“.
В шапката на рекламата се четеше същият текст:
„Вие излизате от кухнята и влизате в живота.“
Лесли се обърна към присъстващите.
— В радиорекламата на музикален фон младата жена разговаря със съпруга си и се набляга на същата идея. Посланието е ясно. Днешната жена работи и няма време за губене в кухнята. Посветила се е на професията си и на съпруга си. Иска деен живот и удовлетворение, а не безкраен и еднообразен труд. За нея кухнята е средство за постигане на тази цел. А продукцията на „Орора“, прочута с надеждността си, й дава възможност да се освободи от кухненската работа и да се отдаде на интересния си живот.
Един от рекламните асове на „Орора“ вдигна ръка.
— Какво е това „Орора Лайфстайлс“?
— Това е най-голямата изненада — отвърна Лесли. — „Орора Лайфстайлс“ е не само името на тази нова кампания и на новия имидж на продукцията с марка „Орора“. Това е и новото име, което предлагаме за самата компания.
В този момент всички в залата шумно и дълбоко си поеха дъх. Предложението на Лесли бе чиста ерес. Шефовете от „Огълви, Торп“ пребледняха. Представителите на „Орора“ се свиха по столовете си в очакване господарят им или да получи удар начаса, или да ги уволни един по един в близките минути. Никой не вярваше на ушите си.
Самата Лесли гледаше очаквателно към Бартън Хатчър, който напълно безстрастно седеше, всмукваше от пурата си и чертаеше с дима неясни фигури над главата си.
Мълчанието продължаваше, тежко като в гробница. Присъстващите се опитваха да се съвземат. Лесли не промълвяваше и дума.
Накрая един от шефовете на „Орора“ се наведе към Хатчър и прошепна:
— Господин Хатчър, смятам, че ще е най-добре да обсъдим…
— Тихо! — каза Бартън Хатчър.
Високопоставеният помощник се сви като кученце и млъкна, свел поглед към куфарчето си.
Мълчанието ставаше все по-дълбоко, почти непоносимо. Всички в залата имаха чувството, че младата жена отпред току-що е зашлевила плесница на Бартън Хатчър. Вече се канеха да възнегодуват, че такава деликатна поръчка е поверена на някаква си неопитна новачка. Просто виждаха как ще бъде изхвърлена веднага след заседанието заедно с глупака, дръзнал да я назначи. Предвкусвайки гнева на шефа си, те се готвеха единодушно да подкрепят безцеремонното отхвърляне на „Огълви, Торп“ в полза на някоя друга агенция.
Накрая Бартън Хатчър заговори. Гласът му бе тих, но не търпеше възражение.
— Господа, на мен ми харесва.
Залата занемя. Присъстващите не можеха да повярват на очите си. Споглеждаха се в недоумение и крадешком наблюдаваха Бартън Хатчър. Неговите очи бяха приковани в Лесли.
— Има стил — продължи той. — А това е нещо, което от известно време много ни липсва. Харесва ми. Много ми харесва.
— Какво ще кажете за новото име на компанията, господин Хатчър? — попита някой несигурно.
— Да, сър! — пригласяше му друг. — Винаги сме държали на името си!
— Глупости! — повиши неочаквано тон Хатчър. — Никога не сме били против ново име, стига то да е подобрявало старото. Само счупено се поправя — това е моето мото. А сега тази млада дама… как казахте, че ви е името?
— Чембърлейн, господине. Лесли Чембърлейн.
— Госпожица Чембърлейн не ни кара да жертваме нищо. Името си остава „Орора“. Просто му се добавя ново звучене. Вместо „Орора Аплайънс Корпорейшън“ става „Орора Лайфстайлс“. Мисля, че това е прекрасно. Модерно е и буди приятни асоциации. Какво става с вас, момчета? Нямате ли усет за хубавото?
Около масата се разнесоха гласове:
— Разбира се, господин Хатчър!
— Напълно сте прав, господин Хатчър!
— Точно това мислех и аз, господин Хатчър!
Те още пригласяха, когато Бартън Хатчър стана. Помощниците му скочиха на крака като навити пружини.
— Е — започна той, — аз имам доста работа. Ще ви оставя, момчета, да поизгладите подробностите. — После се обърна към Бъд Оуънс: — Радвам се, че най-после ни предложихте нещо свястно. Вече започвах да се тревожа. Явно сте имали нужда от прилив на млада кръв — заключи, поглеждайки към Лесли. — Браво, доволен съм!
И протегна ръка. Бъд Оуънс, все още блед от случилото се, я пое с крива усмивка.
— Радвам се, че мислите така, сър.
— А вие, госпожице… как беше името ви? — Гласът на Хатчър прогърмя през залата по посока на Лесли, която все още стоеше до статива.
— Чембърлейн, сър — обади се Бъд Оуънс. — Лесли Чембърлейн.
— Госпожице Чембърлейн — продължи Хатчър, — свършили сте чудесна работа, за което ви поздравявам. Бих искал да вечерям с вас довечера, преди да си тръгна към къщи. Ако, разбира се, това ви устройва.
— Разбира се, господине! — каза Лесли.
— Добре! — заключи Хатчър. — Тогава, господа, ако няма нищо друго, аз ви напускам.
И излезе от залата, придружен от помощниците си.
Бъд Оуънс остана сам със слисаните си подчинени. Лесли стоеше най-отпред и спокойно се усмихваше.
Бъд отиде към нея. Изразът й го вбесяваше. Изглеждаше доволна. Ала той нямаше за какво да я критикува. Тя буквално бе направила невъзможното за агенцията му.
— Е, мисля, че ни показахте някои неща. Моите поздравления! — В гласа му сякаш се четеше страдание, че трябва да я похвали.
— Казахте ми сто процента и аз така и направих — усмихна се Лесли. — Радвам се, че се получи.
Бъд поклати глава, все още недоумяващ.
— Аз също се радвам.
Същата вечер Лесли и Бартън Хатчър се срещнаха в един елегантен френски ресторант на Норт Кларк Стрийт. Тя бе облечена в класическа вечерна рокля с дълги ръкави и изрязано деколте, но само толкова, колкото да подчертава нежните й момински гърди. Специално я беше избирала, така че да изглежда в нея едновременно и секси, и почтена. И тя постигна целта си, както го потвърди възхищението в очите на Бартън Хатчър.
Той поръча шампанско и й се усмихваше, докато сервитьорът го наливаше в чашите. После допря чаша до нейната.
— Е, миличка, дадохме им да разберат, нали?
Лесли се засмя и отпи от шампанското.
— Мисля, че да.
Бартън Хатчър се облегна назад и загледа с възхищение чудесното момиче, чиято реклама щеше да измъкне фирмата му от блатото на застоя и да я върне на полагаемото й се място.
Той се срещаше с Лесли Чембърлейн не за първи път. Запознаха се преди три седмици и половина, когато тя за първи път му изложи плана си напълно поверително. Дойде при него в малкото градче в Минесота, за да му представи нещата лично: „Възложиха ми вашата поръчка и ми казаха, че не сте склонен да приемете някои промени в имиджа на фирмата си. Реших лично да го проверя, преди да пристъпя към изпълнение на задачата“ — така му каза.
При тази първа среща Хатчър силно се впечатли от невинната, типично американска красота на Лесли. Тя му разказа за собственото си детство в малкото градче и му спомена за електроуредите „Орора“, присъствали в живота й в нейния собствен дом и у баба й. Показа му колко добре е запозната с проблемите, срещани от фирмата на пазара, както и дълбокото си уважение към високото качество на производствените серии с марка „Орора“.
Когато идваше от тази открита млада жена, толкова честна и практична, смелото предложение за нова рекламна кампания и ново фирмено име съвсем не шокираше Бартън Хатчър. Напротив, струваше му се много оригинално. А Лесли го впечатляваше с почтеността си. Още от самото начало той възприе като добре дошла свежата промяна в мъжкия състав на „Огълви, Торп“, ч