Тя едва чуто изскимтя — в любовния й вопъл имаше нещо животинско, което го доведе до крайния предел. Той цял се разлюля и тя усети в слабините си топлата вълна на страстта му.
Това продължи дълго, като цяла вечност, свързваща ги в невероятно дълбоко, разтърсващо изживяване. Бе тъй силно, тъй всепоглъщащо, че й се струваше, че не ще издържи и миг повече. Тогава той сякаш се смили над нея, всичко свърши и тя се отпусна безжизнено в ръцете му.
— О, Тони…
— Шшш… Не говори.
Той я галеше и я целуваше — по челото, по лицето.
Тя лежеше до него мълчалива, безсилна и щастлива.
След малко стана, за да отиде в банята. Влезе, примигна от силната светлина и затвори вратата след себе си. Срещу нея бе огледалото.
Очите й се разтвориха широко от учудване. Тя не приличаше на себе си. Косата й, разрешена от ласките, сякаш пламтеше. Очите й бяха като упоени от страстта. Още по-страшно: бляскаха с диво, почти нагло задоволство. Поетата упойка — в случая Тони — бе подействала напълно. Тя вече не бе сдържаната млада жена отпреди два месеца. От огледалото я гледаше някакво ново създание с непредвидими желания и може би неконтролируеми постъпки.
Половината от Лесли се гордееше с това превъплъщение. Досегашният й живот й се струваше безсмислен и повърхностен, понеже никога не бе осъзнавала чувствеността си. Само си бе въобразявала, че се познава, че се самоуважава и заслужава да я взимат на сериозно. Но това се дължеше единствено на неопитността й. То бе образът, който сама си бе създала като момиче. Сега тя вече познаваше нуждите и удоволствията на зрялата жена. Сега знаеше какво представлява всъщност животът.
Но останалата, още закостеняла част от нея, се страхуваше от образа в огледалото. Тя си даваше сметка, че е влюбена до уши. Всичко се развиваше много бързо. Вече бе жертвала премного от себе си в страстта си към Тони. Не знаеше какво е останало от нея. Вече не познаваше себе си.
И все пак между тези две същности, които се бореха за надмощие в ума и в душата на Лесли, имаше някаква връзка. И тя бе чувството й за собствена независимост.
Въпреки опасността от тъй неочакваната любов, тя се радваше, че е пораснала и има собствено мнение, че е станала жена, която сама решава да встъпи в една вълнуваща връзка. Чувстваше се възрастна, отговорна и силна. Още по-важно: бе смела. Собственият й живот зависеше само от нея и сама бе решила да се влюби. Просто изпитваше новата си самоличност. Чувството бе въодушевяващо. Учеше се да бъде жена. Достатъчно дълго бе чакала.
От няколкото загатвания, които Тони й бе правил за себе си, тя знаеше, че е имал някои лични проблеми, далеч по-непосилни от нейните. Но той бе израсъл по-отворен от нея и личните му грижи не му пречеха да черпи с пълни шепи от удоволствията на живота — нещо, което винаги й бе липсвало поради сдържаността й. Затова тя не само бе омаяна от чара му, но и безкрайно му се възхищаваше. Искаше й се, обичайки го с цялата си душа, рискувайки всичко за него, да му бъде равна по смелост.
Когато излезе от банята, тя го завари седнал на ръба на леглото, все още необлечен, с цигара в ръка. Видът му бе някак неестествено отпуснат и домашен.
— Ела тук — погледна я той и потупа леглото до себе си.
Тя отиде и седна до него. Тялото й още пламтеше от ласките му. Искаше й се отново да я обладае — начаса, още преди да е имала време да премисли. Дивото, безсрамно начало у нея ликуваше в споделената им голота, сякаш бяха отишли заедно да плуват голи, сякаш вършеха някаква престъпна лудория. Но другото начало — предпазливата й половинка, я теглеше назад, в отчаян стремеж да почувства, че той още я желае, че още я уважава.
Тя търсеше в себе си прости, лесни думи, за да му го каже. Но бе като онемяла. Чувстваше се зашеметена от богатата гама от чувства, изпитани пред огледалото в банята.
— Искам да те попитам нещо — каза той.
— Кажи — отвърна тя.
Той нежно я хвана за рамото, после прокара пръст в разбърканата, уханна джунгла на косата й.
— Ще се ожениш ли за мен?
Лесли остана без дъх. С въпроса си той отговаряше на друг един въпрос, който отдавна подсъзнателно я мъчеше. Сякаш бе прочел мислите й в банята, когато мъчително се стремеше да помири двете начала в себе си.
За миг Лесли се почувства страшно объркана. Та тя го познаваше едва от два месеца! И през тези два месеца той така я бе покорил с чара си, че тя изобщо не се бе замисляла дали го познава добре, както всяка нормална жена опознава мъжа, с когото излиза. Бе се впуснала смело в тая авантюра, вкусвайки с наслада от външните неща, и удоволствието й се подхранваше главно от факта, че се движи по ръба на пропастта. Чудеше се дали може да вярва на собствените си чувства.
Но сега седеше гола до него и тялото й тържествуваше в интимността си с неговото тяло и сякаш се надсмиваше над боязливите сигнали на предпазливата й съвест, като че угризенията й бяха овехтели предразсъдъци от миналото. Сега тя бе жена и стоеше над подобни детски страхове.
Накрая сърцето й надделя и устните й произнесоха думите, които до края на живота си нямаше да забрави.
— Да, Тони. Да.
17
Ню Йорк
През трите седмици след срещата си с Барбара Консидайн Джордан Лазаръс направи всичко в човешките възможности да предотврати поглъщането на „Лазаръс Интърнешънъл“ от „Консидайн Индъстрис“.
Консултира се с правния си отдел с надеждата, че съществува някакъв начин за съдебна победа над „Консидайн“ или поне за печелене на време чрез продължителни дела срещу гигантския конгломерат.
Изпрати спешно съобщение до притежателите на дялов капитал, стремейки се да им обясни, че краткосрочните финансови печалби от изгодните оферти на „Консидайн Индъстрис“ в бъдеще ще имат непоправими последствия.
Свърза се с инвестиционни банки и дружески корпорации, търсейки партньори за сделки, с цел да попречи на „Консидайн“. Ала никой не се наемаше да съперничи с огромните суми, предлагани от „Консидайн“.
Консултира се със специалисти по патентно право, надявайки се, че може по някакъв начин да предпази от посегателства новаторската разработка на Лио Камински. Но му казаха, че работата на Лио още не била готова за патентоване. Идеята му била твърде революционна и неизпробвана, за да се предлага във федералните патентни служби.
Оказваше се, че Виктор Консидайн е действал много хитро. След като продуктът, към който се стремеше, не бе готов за патентоване, най-бързият начин да го получи за него бе да придобие разработващата го компания. И след като компанията принадлежеше на разрастващ се конгломерат, той щеше да придобие целия конгломерат. Малцина бизнес магнати можеха да си позволят да плащат толкова много за това, което искат. И Виктор Консидайн бе един от тях.
След като се посъветва със специалистите по патентно право, Джордан поговори с Лио Камински за възможността новото лекарство да се използва при хора. Лио бе оптимистично настроен. Показа на Джордан сложни таблици с биологически и фармацевтични данни, илюстриращи, че разработката му е приложима за човешкия кръвен състав.
Но Лио не можеше да обещае бързи резултати. Можеше само да продължи опитите си в зависимост от собственото си време и ексцентричните си методи на работа.
Джордан Лазаръс ясно си даваше сметка, че младата му бизнес империя се намира в голяма опасност. Не разполагаше с оръжие срещу човек с финансовата мощ на Виктор Консидайн. Рано или късно събранието на собствениците щеше да се състои. Беше наивно да си въобразява, че акционерите на „Лазаръс“ ще устоят на оферта от 75 долара за акции, струващи най-много 50. Щяха да решат да продават и „Лазаръс Интърнешънъл“ щеше да спре да съществува като свободна стопанска единица. Самият Джордан щеше да изгуби компанията си. Целият му дългогодишен труд щеше да бъде унищожен.
Джордан не трябваше да допуска това.
Трябваше да предприеме незабавни мерки.
През тези бурни седмици Барбара Консидайн не забрави Джордан.
Той не й позволяваше да го забрави. На сутринта след приема в Юниън Клъб й изпрати дванайсет бели рози. После още дванайсет и така всеки един от следващите дни.
Джордан й се обаждаше в службата почти ежедневно. Секретарката на Барбара, инструктирана да му казва, че тя е на събрание, й предаваше съобщенията. Барбара не отговори на нито едно от обажданията.
В отговор на това Джордан започна да й изпраща бележки. Канеше я на обяд, на разходка, на вечеря. Тя изхвърляше всички бележки.
И все пак, въпреки че държеше Джордан настрана със силната си воля, Барбара мислеше много за него.
Още същата вечер, когато се целуваха на терасата на Юниън Клъб и чу името му, тя разбра кой е, понеже бе в течение на предстоящото поглъщане на „Лазаръс Интърнешънъл“ от „Консидайн Индъстрис“ и на предприетите за тази цел стъпки. Ужасът на баща й пред опасността от сърдечен удар и интересът му към фирми за производство на лекарства и научни разработки в областта на сърдечните болести й бяха до болка познати. Затова интересът към новите разработки в корпорацията на Лазаръс, докладвани от агентите му, бе за нея напълно в реда на нещата.
Сега Барбара си направи труда да се запознае лично със случая и изчете досиетата, набрани от агентите на баща й. Въпреки че не бе специалист по фармакология, тя бързо се ориентира, че научните сътрудници на Лазаръс са на прага на изключително важно откритие. Да, но формулата им бе още на експериментален етап, не бе изпитвана върху хора и не бе готова за патентоване.
Това обясняваше стремежа на баща й да купи „Лазаръс Интърнешънъл“ и невероятните му оферти към акционерите на Джордан.
Това обясняваше също наглите опити на Джордан да си осигури съдействието й срещу баща й. Джордан навярно си даваше сметка, че ако успее да запази компанията и научната разработка даде резултати, може да се окаже собственик на златна мина за лекарства, на патент, който ще му донесе безброй милиони долари.
Бидейки умна жена и познавайки се достатъчно добре при натрупания от