В него имаше нещо диво, някакво тайно желание да предизвиква съдбата и дори да бъде заловен. По време на кражбите винаги действаше безразсъдно и поемаше ненужни рискове. Когато участваше във въоръжени грабежи, можеше да бъде неоправдано брутален. Притежаваше някаква себеразрушителна сила, която плашеше дори и приятелите му от престъпния свят.
Два пъти го арестуваха. Първия път го пуснаха с предупреждение. Втория го пратиха в едно изправително училище със строг режим, където остана, докато навърши осемнайсет. На тази възраст вече бе закоравял злодей, опасен за себе си и за другите.
В онзи момент съдбата се оказа благосклонна към Тони. След като го пуснаха от изправителния дом, той и няколко негови приятели бяха хванати от едно опитно ченге на име Коуди Шийхан. Полицаят имаше богат опит с деца от улицата и видя у Тони възможности, които други бяха пропуснали да забележат.
Той проведе дълъг разговор с него, преди момчето да бъде призовано в съда. Думите му имаха огромно въздействие върху Тони. Това бе първият човек, който си бе направил труда да поговори истински с него. Баща му не се беше и опитвал, същото се отнасяше и за всички останали мъже с авторитет, които по една или друга причина се бяха появявали в живота му.
— Изкараш ли някакъв колеж, вземеш ли си диплома, за пет години ти ще постигнеш повече, отколкото твоите боклучави приятелчета за цял живот — заяви му Коуди Шийхан.
— И ще бъдеш свободен да се наслаждаваш на парите си. А заради няколкото хиляди долара, изкарани от крадени вещи, приятелчетата ти ще трябва да прекарат най-малко половината си живот зад решетките. Смяташ ли, че си струва?
Тони слушаше замислен.
— Имаш ум в главата си — каза полицай Шийхан. — Имаш и стил. Съчетай ги с малко образование и се опитай да направиш нещо от себе си. Естествено, ти си решаваш. Можеш и да пропилееш остатъка от живота си като жалък комарджия. Не е моя работа. Просто не мога да гледам как се превръщаш в балама като другарчетата си.
Само след час Тони бе прозрял достатъчно, за да оцени възможността да заживее от страната на закона и да проумее неизбежния провал и падение, които му предстояха, ако продължи съществуването си на престъпник.
Полицай Шийхан използва личното си влияние върху съдията по случая, за да смекчи присъдата на Тони. Момчето прекара една година в затвора. Докато беше там, Шийхан го посещаваше редовно. Започна и учебен курс, за да държи приравнителни изпити и да получи документ, че е завършил гимназия.
Тони си беше научил урока. След като излезе от затвора, той се включи в една програма за задочно обучение и завърши курс по бизнес. Учеше в колежа и работеше в малка таверна във Филаделфия едновременно като барман, сервитьор и бодигард. Беше невероятно усърден и целенасочен. Получаваше добри оценки в колежа и постепенно мърлявият гангстер от улицата се превърна във вдъхващ доверие изискан млад човек.
Трябваха му пет години, докато си вземе диплома, и само две, за да се преобрази в мъж, на когото малко жени можеха да устоят. През това време имаше много приятелки — момичета, заслепени от неговия хъс и самоувереност. Забавляваше се със същото усърдие, с което работеше. И се наслаждаваше на живота, който си беше избрал. Гледаше на някогашните си приятели от улицата като на банда безмозъчни нещастници, твърде ограничени, за да проумеят в какво всъщност се състои животът.
Онова, което бе принуден да заплати за задочното си образование в колежа и за липсата на връзки, се компенсираше от неговата самоувереност и чар. В продължение на осем бурни години той постепенно се издигаше в света на бизнеса, най-напред като служител в една производителна фирма във Филаделфия, после малка хотелска верига в Ню Джърси и накрая компанията „Прайс-Дейвис“ в Атланта.
За съжаление кариерата му като бизнесмен не се развиваше така бързо, както се бе надявал. Нещо му липсваше. Не, не амбиция — от нея той притежаваше в излишък — по-скоро център. Изглежда, не можеше да впрегне цялата енергия на личността си и да я насочи в една цел, докато постигне нещо съществено. Като че ли полезрението му бе някак ограничено. Можеше да бъде блестящ, когато се налагаше да използва своя интелект и чар, за да разреши непосредствен проблем, но твърде често не бе способен да види нещата в перспектива и се оказваше неподготвен, когато на вратата похлопаше истинската възможност.
Освен това чувството за малоценност и породения от него гняв, наследство от младостта, не бяха изчезнали напълно. Когато се отнасяше за представители на същия пол, често сприхавият му характер вземаше връх. Все се получаваше така, че засягаше интересите на един или друг началник точно когато се канеше да нанесе „своя голям удар“. Опитите му да се издигне често бяха съпроводени с внезапни подхлъзвания и пропадания в посредствеността, от която после с усилие трябваше да се измъква и да търси обратен път нагоре.
Заради тази своя немощ Тони пиеше повече, отколкото трябваше. Освен това играеше хазарт и губеше. Вечно нямаше пари и беше длъжник поне на десетина приятели, собственици на заведения и момичета. Все нещо договаряше с някого от многото съдружници около себе си, все кроеше планове да вложи средства я в ресторант, я в нов хотел или верига от дрогерии. Вечно чертаеше велики планове, които никога не се осъществяваха.
Многото жени, които ухажваше, в началото не можеха да устоят на чара му, както и на приказките му за многобройните му сделки и перспективи. Но рано или късно разбираха какво представлява. В повечето случаи той ги напускаше преди това, и то без да си е изплатил дълговете.
Градовете, в които бе живял, гъмжаха от разочаровани жени, които си спомняха за лъжите му с негодувание, но гледаха на креватните му достойнства с носталгичен копнеж, а на ненадеждната му личност — със своеобразно ласкаво презрение. Беше чаровник, привлекателен и забавен за компания, но като същност доста безинтересен.
Лесли бе едно от многобройните му завоевания. Беше я ухажвал, прелъстил и изоставил, също както бе постъпил с толкова други жени преди нея. По време на кратката им връзка не беше в състояние да почувства особената й дълбочина, нейната честност и почтеност. Тя бе по-красива от другите жени, които бе притежавал, дори прекалено красива. И любяща по начин, който го караше да й отвръща със същото чувство. Но вместо да го привържат към нея, тези качества го напрягаха и изнервяха, тъй като те бяха символ на един живот на ангажираност и стабилност, дори на определена съкровеност, които за себе си той смяташе за немислими. Лесли бе толкова открита, че когато бяха заедно, той усещаше, че няма къде да се скрие.
Ето защо, когато се отърва от нея, изпита почти искрено облекчение.
Или поне така смяташе.
Сега обаче за Тони положението се беше влошило.
Жените, които прелъстяваше, вече не го стимулираха. Работата му го отегчаваше, Той осъзнаваше безсмислието на собственото си съществуване и то го изпълваше с безнадеждност. Поглеждаше се в огледалото и виждаше, че вече не е толкова млад, колкото преди. Трийсет и четири годишен, той бе на възраст, в която много от неговите колеги бизнесмени вече ставаха вицепрезиденти на големи компании. Животът почваше да го застига.
Тревогата му се дължеше не само на образа в огледалото или на датата в кръщелното му свидетелство. Промените бяха по-дълбоки. Там, където преди се беше борил с живота, стъпил на твърда почва, сега сякаш се сражаваше с някакви плаващи пясъци, които го поглъщаха.
Нещо липсваше в живота му. Абсурдното беше, че тази липса бе съществувала винаги, поне доколкото той можеше да прецени. Но сега бе станала твърде осезателна и той я усещаше като болезнена празнота в корема си.
Това бе втората голяма криза в самоопределението си като личност, която Тони бе принуден да преживее. Първата беше внезапната загуба на майка му. И този път той не беше по-подготвен да я преодолее от предишния.
Тъй че реакцията му се изразяваше в това да прелъстява повече жени, да пие повече, да увеличи хазарта и изобщо да предизвиква опасността по какви ли не начини, които изкусно го водеха към собственото му самоунищожение.
Даде си сметка, че сега по-често се люби с омъжени жени. Често се опитваше да ги завлече в леглото при компрометиращи обстоятелства, броени минути преди съпрузите им да се върнат от работа. Като че ли вече не беше способен да се възбуди, ако не чувстваше дебнещата опасност.
Именно този тип жестока сексуална настървеност го вкара в беда.
Тони работеше в една фирма за недвижими имоти в Ню Джърси. Продаваше бизнес терени и скъпи домове. Неговият чар и безупречна външност го правеха истински талант за търговията. Справяше се по-добре от всякога и печелеше повече от предишните няколко години. Това като че ли бе идеалната професия за него. Надяваше се скоро да стане съдружник в бизнеса.
Настоящият му шеф, пълен и сприхав човек на име Роско Грийв, се бе издигнал от нищетата и ръководеше своя бизнес сурово и властно. За да избегне гнева му, Тони трябваше да се откаже от типичния си начин на действие да спечели с чар приятелското му разположение и вместо това да върши работата си усърдно.
Оказа се, че Роско Грийв има голяма дъщеря на име Уенди. Седемнайсетгодишна, тя не блестеше с особен ум, движеше се с група разхайтени приятелчета и по бански изглеждаше достатъчно добре, за да си похапва без ограничения. Имаше медноруси коси, кадифена кожа, тесен гръден кош и сочни гърди.
Тони я видя за пръв път на една официална вечеря в дома на своя шеф, след което се оказа, че му е трудно да я забрави. Противопостави се на нагласата си за няколко безплодни седмици и организира нещата така, че да я срещне уж случайно в местния вертеп, където тя се забавляваше с приятелите си. Не се опита да скрие кой е, нито какво иска от нея. Знаеше, че чарът му в съчетание с нейната тръпка към забраненото приключение да прелъсти служител на баща си щяха да му бъдат повече от достатъчни, при положение, че тя се окажеше „такова момиче“. Което си беше самата истина, както Тони установи при първата им тайна среща, която започна в едно кино и завърши в невзрачен мотел в покрайнините на града.