В леглото Уенди се оказа доста неопитна, но и ненаситна, а тялото й по никакъв начин не измами надеждите му. Той я люби грубо, с чувството, че е завладян от нещо опасно и неудържимо. Грубостта му обаче явно я възпламени, защото импонираше на вътрешната й необузданост.
Тони трябваше да е наясно с факта, че момичето има сериозни проблеми с баща си и иска да го нарани колкото се може повече. Това бе причината за особеното удоволствие, което тя изпитваше, да спи с един красив мъж, служител на Роско Грийв.
Но Тони не беше достатъчно проницателен, за да прозре истината. Беше твърде ангажиран със себе си и със собствената си потребност да предизвиква опасността. Ако беше обмислил нещата по-внимателно, може би щеше да успее да избегне съдбата, която го очакваше.
Тайните им любовни срещи продължиха няколко седмици. В началото всичко се развиваше по плана. После, твърде изненадващо за Тони, Уенди започна да проявява към него признаци на собственическа ревност. Разбра по някакъв начин за една от по-възрастните жени, с които той се любеше, и настоя повече да не се вижда с нея. Колкото и странна да бе претенцията й, Уенди изискваше вярност.
Това отношение доведе до няколко скандала между любовниците. Разменяха се крясъци, хвърчаха вази и всичко това в един момент доведе до оплаквания от страна на съседите — гости на мотелите, в които отсядаха. Кратките сдобрявания биваха последвани от още по-яростни разправии, тъй като по характер Уенди бе избухлива и невъздържана също като Тони.
Накрая се стигна до жесток скандал и размяна на удари. Уенди започна да замеря Тони с всичко, което успееше да докопа, а той й разцепи устната и й насини окото, след което с трясък напусна стаята, която си бяха наели в мотела, оставяйки я чисто гола и побесняла от ярост в празното двойно легло.
Резултатът от този непредпазлив ход на Тони бе, че обиденото момиче разказа всичко на баща си. Тони бе уволнен незабавно, офисът му бе опразнен, а личните му вещи му бяха изпратени още преди самият той да е уведомен за прекратяването на договора му.
Тони се озова в тежко положение по няколко причини. Без положителна препоръка от страна на Роско Грийв той щеше много трудно да си намери работа, в която и да е стабилна фирма за недвижими имоти, поне в Ню Джърси. Щеше да му се наложи доста да пообикаля.
Тони не можеше да си обясни какво му ставаше. Дъщерята на Грийв не означаваше нищо за него, абсолютно нищо. И въпреки това заради собствената си глупост бе загубил най-добрата работа през последните пет години. Защо бе извършил нещо толкова ненужно и пагубно за самия него?
За нещастие, въпреки че притежаваше хитрост и чар, Тони бе лишен от най-елементарна способност за самоанализ. Така той не осъзна, че онова, което му се беше случило с Уенди Грийв и нейния баща, изобщо не беше случайност. Неговата необмислена връзка бе по-скоро симптом, отколкото причина за проблема му. Той се бе впуснал в нея със стиснати очи, сляп за скритите конфликти, обуславящи поведението му, и бе принуден да понесе последствията.
Тони започна да си търси нова работа. Но го правеше без обичайната си енергия и самоувереност. И въпреки че кандидатстваше за нови постове с намерението да очарова бъдещите си работодатели, правеше го някак без сърце. Те, от своя страна, чувстваха това и не го наемаха.
Той преживяваше своите дни и нощи, изпивайки и пропилявайки на хазарт онова, което бе останало от парите му. Спеше с всякакви жени. Забираше ги по барове и ресторанти, срещаше ги по магазините, дори ги спираше на улицата и успяваше да спечели благоволението им с няколко добре подбрани думи и с марковата си усмивка.
По някаква причина точно жените го потискаха повече от всичко останало. Те бяха сладникави и заменими като картонени фигури, без дълбочина. Успешното им прелъстяване, ревността им, гневните им изблици бяха напълно предвидими. Малката Уенди Грийв бе просто седемнайсетгодишна разновидност на този род същества, които отдаваха телата си като марионетки. Зад красивата си плът те нямаха душа.
През този период Тони понякога така се отчайваше, че през нощта оставаше вкъщи, твърде изчерпан психически дори да пие, да играе хазарт или да преследва нова жена. Точно в една такава нощ отвори плика със снимките от младостта си, няколко тягостни мига застина така, втренчил поглед в пожълтелите изображения и после отново ги прибра. Нямаше сили да погледне в миналото си.
В продължение на три месеца Тони бе в плен на най-тежката депресия през живота си. Струваше му се, че е изгорил всички мостове зад гърба си, а отпред го чака единствено непрогледен мрак. Колкото и да се насилваше да се ангажира с бъдещето, всъщност вече се бе предал на отчаянието.
В редките случаи, когато се взираше в себе си и се питаше какво се беше объркало, той се улавяше, че проклина женския пол с черна омраза и ненавист. Жените, реши той, бяха причината за всичките му проблеми. Те бяха пратени на земята, както се казва в Библията, да изкушат мъжа и да го тласнат към самоунищожение.
36
Ню Йорк
Времето лекува всички рани, гласи поговорката.
Всяка сутрин Джордан Лазаръс ставаше и отиваше на работа, но старата максима не беше валидна за него.
Сърцето му кървеше непрестанно от ужасния миг, в който бе загубил Лесли.
Така и не можа да се оправи от шока. Вероятно защото бе толкова убеден, че Лесли бе единствената жена за него, онази, която бе чакал цял живот.
Ето защо скръбта по Лесли бе сложен въпрос. Тя изискваше затварянето на врата там вътре, в психиката му, както и постоянно изтощително усилие да я държи затворена.
Друг мъж вероятно щеше сърцераздирателно да се втурне след Лесли, да я прокълне, да й пише гневни писма или дори да се опита да я убие.
Ето неговата гордост, както и твърдото му убеждение, че владее напълно емоциите си, не му позволяваше подобна елементарна проява на потребност. До този момент той винаги бе изживявал насаме своите разочарования и бе показвал на света единствено успехите си. Тази стратегия го бе съхранила дълги години в жестокия свят на бизнеса и той не възнамеряваше да я променя.
Затова Джордан стаи болката в себе си. Никога повече не отвори тази мислена врата към сърцето си, защото зад нея лежеше рухналата надежда, която той нямаше повече сили да съзерцава.
И се върна към живота.
Светът вече не беше същият. Тънеше в сивкави цветове. Слънчевата светлина му изглеждаше студена и пронизваща, а сенките му се струваха дълбоки като гробове, което го караше всеки път да изкривява лице в гримаса, когато го поздравяваше.
Но все още вярваше в себе си. Тъй че продължи да се занимава със своя бизнес и работеше повече от всякога. Беше силен човек и понасяше храбро бремето си. Живееше ден за ден и чакаше нещо да се случи и да го освободи от демона вътре в него. В своята дълга практика на делови човек той се бе научил на търпение и гъвкавост. И сега използва тези свои качества, за да си помогне и да се излекува.
Нито веднъж не си помисли за Лесли Чембърлейн, нито веднъж. Не можеше или не искаше да се подлага на подобно изтезание.
Сега работата на Джордан бе качествено различна. Хората от обкръжението му забелязаха нова дързост в идеите му, някаква почти жестока решимост да намери разрешение на отдавнашни проблеми. Те не бяха в състояние да видят празнотата зад тази бляскава дейност на повърхността. Но бяха впечатлени и дори изпълнени със страхопочитание от изумителните му изблици на съзидателност.
Съвсем неочаквано се появи и нов интерес, който определи насоката на кариера му. Случи се един ден, докато пътуваше из Южен Бронкс с кмета, група бизнесмени и местни политици — една козметична популистка обиколка преди изборите без всякакво значение — когато изведнъж забеляза чудовищното градско гето, което се открояваше в покрайнините на бляскавата финансова столица.
Представляваше нещо, което Джордан не бе забелязвал по-рано, тъй като за него то не представляваше възможност за печалба. Внезапно сега го видя такова, каквото беше — отровен пейзаж, сграбчил бляскавия финансов център на големия град като болест.
В този миг Джордан съзря в нова светлина нищетата на гетото, безнадеждността, в която тънеха неговите безполезни жители, семействата, смазани от бедност, престъпления и наркотици. Това ужасно видение не беше просто тъжен вторичен продукт на по-голямо богатство или просперитет. Това бе злокачественост, която можеше да погълне цялата земя. Богатството на нацията нямаше да успее да го издържи още дълго, ако хората и ресурсите на нейните градове бъдеха оставени да се израждат в самата му сърцевина.
Тези съсипани жители на града не бяха просто жертви на прогреса, те бяха бъдещето, което очакваше всички, ако същият този прогрес бъдеше оставен да създава подобна мизерия за собствена сметка.
Джордан не обръщаше внимание на празните приказки на своите спътници и на онези, които ги развеждаха, докато всички вкупом се възмущаваха на нищетата наоколо. Той знаеше, че благочестивите им излияния се криеха в категоричното им намерение да останат напълно безучастни към този проблем.
За разлика от тях се отдаде на размисъл относно онова, което виждаше. И скоро първоначалният шок отстъпи място на аналитичния му ум, с който бе станал пословичен.
Докато наблюдаваше градското гето с интуицията на опитен бизнесмен и финансист, той внезапно реши, че вижда решение на проблема.
Това бе революционна идея, толкова ексцентрична като начало, че в първия момент Джордан дори не бе в състояние да я формулира с думи. Но той прозря важността й и намери време да я обмисли по-обстойно.
Съчетавайки своя трезв реализъм с фантазия, той започна да разработва идеята си вечер у дома. Посвещаваше й все повече време. Започна да изучава по нов начин икономика, данъчно облагане и финанси. Четеше книги за местно управление, социология и икономика на гетото. Търсеше дири от собствената си идея в най-добрите книги по въпроса.