Джордан пусна ръката й.
— Джордан Лазаръс — каза той.
— Нямате нужда от представяне — усмихна се тя. — Аз се казвам Джил Флеминг. Госпожица Хайтауър ни запозна набързо, но вие бяхте много зает онази нощ.
Отново настъпи пауза. Момичето хвърли поглед към изхода. Джордан разбра, че за нея беше време да тръгва. Но не му се искаше да я пуска. Нещо в мекотата на присъствието й го привличаше.
— Отдавна ли работите за Джесика? — попита той. — Може би съм ви срещал по-рано. Съжалявам, че не можах да си спомня. По принцип имам добра памет за имена.
— Близо три години — отвърна тя. — Не, не сте ме виждали досега, господин Лазаръс. Но дори и да бяхте, аз не правя особено впечатление.
— Наричайте ме Джордан — каза той импулсивно. Едва сега, заслушан в мелодичния й глас, осъзна колко привлекателна бе наистина. Твърдението й, че не правела впечатление, беше абсурдно.
Тя кимна.
— Добре, Джордан.
Докато държеше ръката й, усмивката й се промени. Стана по-ведра и лъчезарна. Деликатността на поведението й, граничещо с крехкост, не бе изчезнала, но сега бе придобила пожизнен, по-енергичен оттенък, който не бе забелязал по-рано. Тя изглеждаше много млада, много жизнерадостна и открита.
— Наричайте ме Джил — каза тя.
В този момент Джордан сякаш загуби равновесие. Промяната в поведението й като че ли отговаряше на някаква вътрешна негова потребност и той усети искрено нежелание да я остави и да се върне при членовете на своя управителен съвет. Видът й събуждаше нещо почти болезнено, отдавна заспало вътре в него.
— Е — каза той. — Опасявам се, че моите хора ме чакат. Приятно ми беше да ви видя отново.
— И мен — отвърна тя. — Искам да кажа, че мен също ме чакат, но и на мен ми беше приятно. Да, и за двете — завърши тя през смях.
Той протегна ръка отново. Този път нейната изчезна в дланта му по съвсем различен начин. Ръкостискането й беше здраво и открито. Съдържаше безспорна женственост, но бе в сърдечен и откровен маниер.
И все пак погледът й бе многозначителен. Той видя съжаление, че се разделяха и още нещо, което не можеше да назове.
— Е, до нови срещи — каза той.
— Да — отвърна тя. — Довиждане.
Обърна се енергично и се отдалечи с плавна непринудена походка. Имаше нещо очарователно в отдалечаващата се фигура, което го накара дълго да се колебае, преди да се върне на масата си.
Когато отново седна сред членовете на своя управителен съвет, той се помъчи да не забрави името й.
Джил Флеминг.
Беше излишно да се притеснява. Въпреки че умът му бе пълен с милион подробности и планове, въведени специално, за да скрият мъката му, лицето и фигурата на Джил Флеминг бяха проникнали отвъд тази ревностно издигната стена. И сега заеха мястото, което вероятно бе приготвено за нея отдавна, от сили вътре в него, които той не познаваше.
Нямаше да забрави името й.
37
Трябваше да мине една седмица, докато Джордан реши да се обади на Джил Флеминг. През по-голямата част от времето той бе прекалено зает и почти нямаше време да мисли за нея. Но когато го правеше, определено се чувстваше заинтригуван.
Тя го привличаше неудържимо. Само като си спомнеше за нея, и сетивата му се напрягаха, въпреки че не можеше да посочи в какво точно се изразява това привличане. Всъщност бе толкова неуловимо, че се оказа трудно да си спомни лицето й.
Когато накрая все пак й се обади, направи го, с цел да опресни паметта си и да усети отново странното очарование на нейното присъствие.
Звучеше странно по телефона. Някак далечна, почти като глас по домофона в жилищна кооперация. Джордан се запита дали не допуска грешка.
Но тя го прие. Мина да я вземе същия петък вечерта — каза на Барбара, че има непредвидена среща и ще закъснее — и я заведе на вечеря в един интимен и много скъп ресторант в северната част на града.
Разговорът им на масата не се отличаваше с нищо особено и бе почти стереотипен. Тя му разказа за работата си с Джесика и набързо за миналия си опит в света на бизнеса. Джордан се улови, че споделя с нея повече, отколкото беше необходимо, за собствения си живот и за дългия път от обеднялото си семейство до грандиозния си успех. Нещо около Джил Флеминг наруши равновесието му и той говореше, за да запълни празнотата.
Още щом я видя, си даде сметка, че първия път в „Четирите сезона“ не беше сбъркал. С крехкото си тяло на девойка, с пясъчнорусите си коси, нежните си черти и тези бездънни кристални очи тя бе изключително красива.
Но не го привличаше единствено с физическата си красота. Нейният чар бе твърде комплексен, за да може да се опише. Сякаш избликваше от особено място вътре в нея, което откликваше на невидимите сигнали, пращани от него, или самото то ги излъчваше някак си.
Сега си обясни защо му беше трудно да си спомни лицето й през тази изминала седмица, преди да й се обади. Когато бе с нея, съзнанието му така натрапчиво се насочваше към този невидим вътрешен център на нейния чар, че той почти не чуваше какво му разказва, нито пък обръщаше особено внимание на тялото или чертите й. По тази причина, когато бе далеч от нея, не можеше да си припомни външността й.
Тя беше като наркотик или като сън. Когато човек е под въздействието му, целият външен свят престава да съществува и той живее само за опиянението от него. Но дойде ли на себе си, после му е трудно да си припомни състоянието на това опиянение.
Два часа от тази обърканост възбудиха почти болезнена буря в сетивата му. Той се взря в очите на Джил Флеминг. Тя го съзерцаваше спокойно.
— Да тръгваме ли? — попита той, непохватно придавайки особена значимост на въпроса си.
Тя се усмихна леко.
— Да, хайде да тръгваме.
Половин час по-късно Джордан се намираше чисто гол заедно с Джил Флеминг в таванския апартамент на един малък и дискретен хотел в Манхатън.
Докато държеше крехкото й тяло в ръцете си, наслаждавайки се с устни на нейния фин и деликатен вкус, той си спомни как тя бе облякла палтото си, когато си тръгнаха от ресторанта. Имаше нещо отривисто и открито в движенията й, което по странен начин хармонираше с мекото отмаляло тяло под роклята й.
Носеше съвсем лек парфюм, явно отдала предпочитание на собствения си естествен мирис. Беше облечена в семпла рокля на тънки райета, която открояваше слабите й рамене и нито скриваше, нито подчертаваше прекалено грубо добре оформените й гърди. Носеше тънка златна верижка с медальон във формата на паун. Косата й, малко по-пухкава тази вечер, изглеждаше пищна и великолепна.
Тя не каза нищо, след като влязоха в хотелската стая. Той й помогна да съблече дрехите си, като в това време я галеше и целуваше. Тялото й се разкри естествено, почти уязвимо, като на дете. Тя не му предлагаше заучените нимфомански пози на повечето красиви жени, а стоеше непринудено и невинно, след като смъкна първо роклята си, след това сутиена и накрая бикините си.
Той я вдигна на ръце, удивен от лекотата й, и дълго време я държа така, обсипвайки я с целувки и вкусвайки от странната й недостатъчност. Сякаш нещо й липсваше, нещо, чието отсъствие я караше да изглежда по-лека, по-ефимерна. Именно тази липса, това отсъствие на нещо я правеше толкова привлекателна.
Положи я на леглото и легна до нея. Усети как езикът й се плъзва в устата му плахо и почти в същия момент той проникна в нея, горещ и пулсиращ. Няколко трескави мига доведоха и двамата почти до болезнен оргазъм, след което той продължи да лежи, държеше я в обятията си и в същото време разсъждаваше над внезапния порив на желание, който го бе връхлетял.
Дълго време не си казваха нищо, а само лежаха голи, докосваха се, като оставяха очите и ръцете да кажат всичко. Той намираше мълчанието на Джил за учудващо успокоително. Сякаш не изискваше нищо от него. Съчетаваше се с бледото сияние на голото й тяло и създаваше впечатление за удивителна естественост и покой. Тя се бе вглъбила в себе си. И тази нейна отдалеченост го отпускаше и успокояваше.
Но тялото й бе възхитително меко в ръцете му. И твърде скоро безмълвието, докосването, ласкавите очи му дойдоха твърде много и той отново се възбуди. Устните й се разтегнаха в свенлива усмивка при вида на набъбналата му мъжественост, която се напрегна и запулсира, когато тя сведе поглед към него, все едно че го обсипваше с ласките си от разстояние.
Протегна леко ръка и го докосна. Обхвана нежно меките заоблености отдолу и те започнаха да помръдват и да набъбват в шепата й.
От гърлото му се изтръгна дълбок стон и той потръпна от ласката й. Докосна раменете й, крехкия й гръден кош. В този миг почти се изплаши от собственото си желание. То сякаш извираше от нещо непризнато в самия него, до което се бе добрала, пренебрегвайки собствената му свободна воля.
Сега той разбра, че първият път е бил само увертюра, че техният безмълвен интервал на интимност е бил подготовката за истинската буря, която забушува в него. Надвеси се над нея, както бе стиснала пениса му с двете си ръце. Той пулсираше и диво набъбваше между дланите й. После леко повдигна кръста й и тя бързо го насочи в себе си.
Той започна със силни ритмични движения. Някаква невероятна студенина се топеше в него, студенина, която го вледеняваше вече две безкрайни години. Гладките красиви слабини на жената в ръцете му го насърчаваха и настървеният му пенис се гмурваше и вилнееше вътре в нея с цялата си мощ.
Чу леко стенание, което се изтръгна от устните й. Краката й сега го обгръщаха и му помагаха да прониква все по-дълбоко в нея. Хлъзгавата плът вътре бе гореща и приканваща, възбудена от тласъците му, тръпнеща, все по-близо до оргазма.
Внезапно ръцете й се откъснаха от бедрата му, където се бяха отпуснали ласкаво, и обхванаха полукълбата му. Нежността на жеста й засегна някаква струна в него. Той я погледна в очите. Те бяха широко отворени и го съзерцаваха с мила готовност, която вече се размиваше в заслепяващия пламък на екстаза.
Силна тръпка разтърси тялото му. Дълбоко стенание опърли гърлото му. Напрегна се, засили тласъците, продължи да нахлува все по-дълбоко в тайните й кътчета, където накрая изживя върховна наслада в дълга серия от спазми. Тя потръпна в ръцете му и после застина неподвижна, с твърдия ствол, потънал в нея. Усещаше как на моменти леко се напряга като остатъчна реакция след изригването.