Тя гледаше красивото му тяло, докато той си слагаше дънките. Резките бяха на неговия гръб, не на нейния. И въпреки това сякаш истинските рани, издайническите кървави дири вече бяха белязали душата й и вероятно нямаше да заздравеят така бързо, както й се искаше. Бяха оставени там от Джордан Лазаръс.
40
Пискатауей, Ню Джърси
— Ооо — изстена момичето, — о, скъпи! Великолепен си. Хайде… Само още малко…
Тони Доранс бе обяздил голото момиче, потънал докрай в нея. Тя лежеше по корем сред намачканите чаршафи върху леглото му. Той сведе поглед към сенките, обагрени в розово от неоновия надпис, който светваше и угасваше зад прозореца в ритъм, съпътстващ движенията на таза й, който трескаво ускоряваше движенията си с наближаването на оргазма й.
— Скъпи… О! Още…
Усмихна се, докато се търкаше в нея. Тя бе възбудена истински, той действително я възпламеняваше.
И двамата бяха твърде пияни, но това ни най-малко не ги усмиряваше. Тони отдавна бе разбрал, че пиянството не намалява нагона му, нито го прави импотентен, както става с повечето мъже. Дори напротив, по някакъв начин го отдалечаваше от собствената му възбуда и дори от втвърдения му член. Започваше да го чувства като безстрастен инструмент, който можеше да използва изкусно.
Сега правеше именно това, плъзгаше го навътре-навън, без да бърза, и чувстваше как плътта, която го обгръща, потръпва все по-необуздано.
— Точно така, скъпа — измърмори той, без да си спомня името й. — Хубаво ти е, нали?
С рязко движение успя да проникне още по-навътре и застина за миг там, прав и твърд като оловна тръба. От устните й се изтръгна дрезгаво стенание.
— О, боже! О, скъпи…
Оргазмът я връхлетя внезапно, мускулите вътре в нея го сграбчиха в парещи спазми. Цялото му тяло потръпна и разтърси твърдия му пенис като гръмоотвод насред буря. Усети как гърбът му се изви в дъга, бедрата му се напрегнаха. Ръцете му останаха на полукълбата й, които сияеха в розово на изкуствената светлина. Колко прекрасни изглеждаха момичетата, когато бяха голи, обърнати с гръб към него! Толкова уязвими…
Почти без да го осъзнава, той бе започнал да свършва. Сграбчи раменете й и с мощен тласък проникна още по-дълбоко в нея. Спермата избликна в малък горещ фонтан, който я накара да простене. Дълго време, подпомогнат от това, че бе пиян, той остана в нея, без ни най-малко да омеква, дори напротив — твърдостта му бе насърчавана от признаците на отзвучаващата й наслада.
Накрая се дръпна и се отпусна до нея, галейки раменете й. Миришеше хубаво, въпреки че парфюмът й беше евтин и в косите й се усещаше дъхът на обикновен лак. Уханието на жена винаги му доставяше наслада.
После жената се обърна с лице към него. Очевидно вече бе дошла на себе си.
— Мога ли да получа нещо за пиене? — попита тя.
— Разбира се, скъпа. Скоч става ли?
— Добре звучи.
Той стана и отиде бос до кухнята, чиито шкафове бяха отрупани с мръсни съдове. Намери две чисти чаши, изплакна ги набързо и наля в тях скоч от бутилката, която бе донесъл, когато се прибраха заедно с момичето.
Беше попаднал на нея в една кръчма на около километър от апартамента му. Беше долнопробно местенце, покровителствано от местните редовни посетители след обяд и малко по-груба и случайна клиентела вечер. Тони бе част и от двете групи. Често се отбиваше да пийне една бира, когато не обикаляше да си търси работа. А вечер, след като цял ден е обикалял за работа, или ако не е имал смелост и само е залагал на коне, той се връщаше там, за да се напие и да си намери жена.
Тази вечер подхвана разговор с нея на бара. Тя веднага му прати точните сигнали. Намираше го за привлекателен и с удоволствие би споделила леглото му за цена от няколко питиета, при условие, че не е прекалено груб с нея.
Каза му името си в самото начало на разговора им. Той моментално го забрави и цяла вечер я наричаше „скъпа“. Това беше евтино уиски от бара, същата помия, която пиеха и „покровителите“. И друг път си беше купувал от него за вкъщи, когато се прибираше с някое момиче. От години вече не можеше да си позволява хубав алкохол; а дори и да можеше, в този случай просто не си заслужаваше.
Върна се във всекидневната, където момичето лежеше на сгъваемото легло и пушеше цигара. Подаде й чашата и тя отпи една глътка. Направи се, че не забелязва ниското качество на питието. Нали беше за нейния успех в края в краищата. Тя вдигна поглед към Тони.
— Ти си истински тигър, скъпи — каза му тя.
Тони забеляза увисналите й гърди и отпуснатия й корем. Не беше толкова млада, колкото изглеждаше на бара.
— Ти събуждаш звяра в мен, дете — усмихна се той.
Наблюдаваше я как запалва цигара. Тя дръпна жадно. Двамата седяха в мълчание и отпиваха от скоча си. След малко той видя как погледа й пробяга из стаята. Тя отбелязваше евтината мебелировка, изтъркания килим, масите и шкафовете, отрупани безразборно с лични вещи и празни чаши. Всичко това бе окъпано в неестествено, почти зловещо сияние от неоновото осветление, която светваше и угасваше, светваше и угасваше.
Западналата бърлога на един ерген, който се бе разминал с късмета си.
— Ей — каза тя накрая, а гласът й прозвуча удивително трезвен, — хайде да излезем навън.
— Навън? — повтори Тони прегракнало.
— Притеснено ми е — отвърна тя. — Тук е някак задушно. Нали разбираш? Хайде да излезем.
Тони я изгледа.
— Къде?
Тя отпи голяма глътка от чашата си. Без съмнение това момиче и евтиното питие се погаждаха достатъчно добре.
— Да хапнем нещо — каза тя. — Гладна съм. Ти не си ли?
Тони се замисли за миг. Той също чувстваше глад. Комбинацията от алкохол и секс по това време на нощта винаги изостряше апетита му. Един хамбургер може би или сандвич щеше да му дойде добре.
— Къде имаш предвид да отидем? — попита той.
— При Джими — отвърна тя. — Там можеш чудесно да си похапнеш и през нощта.
Тони се намръщи. „При Джими“ бе известен ресторант на няколко километра от апартамента му. Момичето беше право, това бе идеалното място за едно късно похапване. Но в интерес на истината в този момент Тони бе твърде зле откъм финансите, за да си позволи подобен ресторант.
— Много е далеч — каза той. — Твърде съм уморен, за да се мъкнем чак дотам. Защо да не си поръчаме пица?
Момичето го изгледа и повдигна вежди. За момент лицето й потъна в дима, който бе издишала през носа си.
— Пица? — възкликна тя. — Аз не обичам пица.
Тони усети, че това момиче почва да го дразни. Вече бе забравил разговора си с нея на бара. Сякаш се събуждаше точно в този момент, поздравяваше я като непозната, съзирайки обвитата в дим, обагрена в розово от неоновото осветление гримаса на раздразнение.
— Какво ще кажеш за по един хамбургер? — попита той. — Можем да хапнем съвсем наблизо, малко по-надолу по улицата.
Тя не скри разочарованието си. Огледа мизерния апартамент и после вдигна очи към Тони.
— И хамбургери не обичам. — В тона й прозвуча нотка на предизвикателство.
Тони се усмихна.
— Какво обичаш тогава?
Тя го изгледа и отвърна.
— Едно суфле винаги идва добре. Нито твърде тежко, нито твърде леко.
Сега вече в гласа й се чувстваше нескрито презрение.
— Добре, маце — каза той и дръпна от цигарата си, — ако ти се яде суфле, можеш да мръднеш до „При Пол“, Chez Paul или до заведението на Джерард, но сама. Ще ти викна една лимузина. Или дори по-добре, ще събудя шофьора си и ще му наредя да те откара.
— Не си прави труда — каза тя. — Знам колко прави две и две. Не си бог знае колко заможен, нали, приятелю?
Тони понесе този удар с мълчание, наблюдавайки я през мъглата от дим, която се стелеше между тях. Видя как стрелна очи към дрехите си, захвърлени на стола. Искаше й се вече да е навън! Беше се позабавлявала с него и сега се чувстваше отегчена и неспокойна, а освен това обстановката я дразнеше.
Беше си курва. Ето какво бе пропуснал да отчете по време на разговора им в бара и после, докато вървяха насам, трябва да е бил твърде пиян или твърде надървен. Или тя го е криела съвсем съзнателно като част от собственото си изпълнение в бара.
Във всеки случай той вече почти я ненавиждаше.
— Мисля, че все пак ние двамата с теб се разбираме — каза той.
— Да — отвърна тя, угаси цигарата си и стана. — Така е, струва ми се.
Той огледа тялото й. Коремът й се беше надиплил като малка вътрешна гума. Задникът й беше отпуснат, гърдите — увиснали. Изрусената й коса бе с тъмни корени. Гримът й, размазан след секса, който бяха правили, изглеждаше като гротеска.
Точно тя едва ли имаше право да го гледа с пренебрежение, помисли си Тони.
Той я наблюдаваше как си облече роклята и се наведе, за да си сложи обувките с високи токчета, които носеше в бара. Изглеждаше като евтина проститутка.
— Как ти беше името, скъпа? — попита той с нотка на презрение.
— На теб за какво ти е? — попита го тя в отговор и гласът й прозвуча подигравателно. — Утре няма да си го спомняш, жребецо.
Тя вече си беше взела палтото и чантата. Огледа се из евтино обзаведената стая.
— Иска ми се да можех веднага да забравя това тук — каза тя. — Но вероятно няма да се получи. Такъв е животът, предполагам.
Спря при вратата. Тони продължаваше да седи гол, с питие в ръка.
— Жесток си в леглото — каза тя. — Жалко, че не можеш да ми платиш за чукането колкото си мислех. Пак моя тъп късмет. Вечно се натрисам на неудачници.
Устните й се изкривиха презрително.
— Сбогом, прахоснико.
Тони стана и се приближи към нея.
— Чакай да ти отворя — каза той.
За част от секундата тя се възхити на тялото му, което все още бе стегнато и мъжествено, въпреки очевидната разруха в живота му и евтиния алкохол, който пиеше.
Този миг невнимание се оказа гибелен.
Ръката му се протегна към дръжката на вратата, но изведнъж се изви обратно в зловеща дъга. Цапна я право в устата с опакото на дланта си. Тя политна назад и едва успя да се задържи на крака.